автор: ipalam

Гласът ти - няма да го чуят глухи.
Ръцете ти, които все потапяш
в жарта на времето и ги изваждаш -
като по чудо - не навреме все...

Неудържимо се върти земята
и всяко нещо търси своя смисъл.
А твоят път отива по-далеч.

Природата все пак си съществува:
вода, гора... и мъх, обрасъл с камък,
и ветрове, родени в тия клони,
и ветрове, родени във ония,
и още - пазва, дето камък крие,
и ръка, готова да замахне...

Излез на прага и кажи на всички,
че нощес си спал. И си сънувал.
И накратко разкажи съня си.

Натопи перото в сладък въздух,
та да може песента да диша.
Па запей - на радост и на сълзи.
"Запей, или млъкни, махни се!"*



______
* Христо Ботев, "До моето първо либе", стихотворение - Б. а.