автор: angar

.....
На много съвещания стоях.
С нескрито удоволствие го слушах.
Не можех само туй да му простя -
че разрешаваше край масата да пушат!

Пушачите са рак за обществото!
Не ги харесвам никак аз, защото
капризни, нервни, гневни са самите,
но с прословутата си наглост пушат,
докато дрехите, косите и душите
на непушачите съвсем опушат!

А още повече жена да пуши мразя!

Един такъв далечен спомен пазя -
от старшилейтенантските години.

Наложи ми се с влака да замина.
Не си припомням дали се успах
или от нещо друго - закъснях!

Билет си взех, макар и без да чакам,
секундичка преди да тръгне влака.

Перонът бе препълнен с изпращачи,
а може и да бяха посрещачи.
Затичах се, ала насила спрях -
гърди в гърди с една жена опрях!

Къде там време да се извинявам!
Една целувка бърза й дарявам
и, като стегнах пъргавото тяло,
се хвърлих на последното стъпало!

И, сякаш мене бе изчаквал, влакът
усили ход и полетя нататък!

Но туй, което е невероятно,
целувката бе нещо неприятно -
че въпреки красивия й лик,
устата й бе с вкус на пепелник!

А пък жената за секунда ахнала,
и после девет месеца разказвала
как някакъв военен - малко смахнат,
в тълпата на перона връхлетял
и - точно нея (!) - да целуне бил избрал!
.....

П.П. Това е откъсче от поемата "Командир". Пуснах го зарад една поетеса, която парадира, че е пушачка!