автор: di

Разпнах на кръст
последните молещи чувства.
Затрупах ги с пръст... и ги стъпках,
та, дано да не чувстват.

Зарових след тях
и отчайващо слабата Вяра.
Заплаках през смях... от лудост,
в която започнах да вярвам.

В единия ъгъл на гроба
като послеслов написах "Любов"
и цветя от сълзи засадих
в притъмнялата вечерна доба.

А с последната глътка Надежда
изпих смъртоносна и бърза Отрова.