автор: joanna_vas

В гнездо от думи, звънкo радости съм свила
и чуруликам в пазвата на птичия ти свят.
От шепа полъх в клонки-обич, Нежност пила
светлик съм нощен, с тюркоазно - меден цвят.

Разкъсвам времето и с поглед се опитвам
да инкрустирам в гънките на сетивата стих.
Очи отварям и през рамото в теб надничам.
От устни живи в дъх на същност, утрин пих.

От сън събуден, вятър с думи зрънце сее,
покълва словото и се прелива цвят във цвят...
Сърцето мое все за теб с Любов ще пее
а всички фибри, до магичност ще трептят.

Душата в радост е ... не спира да копнее...