Изпусната нейде по пътя тъга
ме заплита в парещи спомени.
Щурци оплакват окосена трева,
дъх стаяват ветрове непокорни.
И пак припадат от святост звездите,
а в душите им зреят вулкани…
Мигове…
Просто прашинки в очите.
А вън…вън да вали пак се кани.