автор: kon4e

Липсваш ми,
нищо повече...
Разбираше
без думи,
без обяснения.
Не гонеше мечти и убеждения.
Приемаше ме,
добра, не толкова
дори и лоша,
каквато съм,
без илюзия.
Знаеше, че душата е празна.
Че обичам, за кратко.
После пак търся,
мъж да ме обуздае,
МАЙСТОРА.
Оценяваше мене,
не тялото,
не лицето,
не сърцето,
мене - всичко и нищо.
Правеше ме по-силна,
не по-красива.
Не ме преобличаше,
не ме поръсваше със захар.
Виждаше истината в очите
и пак ме обичаше,
каквато съм,
лоша,
злонамерна,
горчива,
обвита в злато,
истинска.
Простираше ме,
и се вглеждаше в мене,
оголена.
ДЯВОЛ и АНГЕЛ.
Как ми приличаше,
обичаше,
не винаги,
рядко,
само силните,
но завинаги!
Липсваш ми,
винаги....