Светът е необятен в своите усещания
и в хаотичното си лудо ежедневие.
Пейзажите са толкова разпръснати,
различни, цветни, купища променливи.
И хората във свойто изначалие,
макар едно да са, са многопластови.
И няма капчица и намек за завършеност
във цялото това многообразие.
Художникът е с мисия за раждане.
Не просто пресъздаване на нещо.
Със ролята на съ-творец, поет, мислител,
но никога пасивен отразител.
Замесвайки, добавя свойта щипка сол
във гозбата на божия създател.
Създава свят със нови измерения.
И тегли само четката с завършена престава,
улавяйки мига, но не движението.
Завършени са само неговите рамки
и само там го има, което другаде го няма.
И няма го, което другаде го има.
И срещите картини са, познанието ги рисува,
във избора на своето платно и четка.
Знаеш ли?
Но винаги
картините са форма на движение.