автор: Samorasliak

132 години от обесването
на ВАСИЛ ЛЕВСКИ

В ден като този
светът сивее.
В ден като този
светът немее.

А ние, всичките
пак сме си същите
и както някога
крием се в къщите.

Пак сме тъй дребни,
пак сме тъй жалки
и покрай тебе
пак сме тъй малки.

Пак се предаваме,
пак се продаваме
и нищо свято
не завещаваме.

Твойта Република
докрай разсипахме,
свети идеи
с пепел посипахме.

... Но върху мрамора
стръкче кокиче
със глава сведена
слага момиче.

София, 19.02.1997 год.