Продадох те, любов. И без да мигна!
За шепа топлина и чифт очи...
Че само спомена не ми достигаше,
реалността пък взе да ми горчи...
Продадох те! Нахално го направих!
Безцеремонно даже, на инат!
Мечтите и сюжетите удавих,
в момент един, емоционален глад.
Какъв ти глад? То беше урагани,
бушуващи една година в мен,
които все така си притаявах
в очакване на Видьовият ден.
Уви, той тъй и не настъпи,
макар да бе най-яростно желан,
за сметка на това стотина пъти
залитахме по нов искрящий блян.
И ето, днес - продадох те, любов...
Недей ме пита как се чувствам само.
Ужасно ме е страх от този зов,
но пък е тъй уютно неговото рамо...