| Ще те помня. Ще те пазя.
Ще ти превърна в любов
омразите. Ще те ражда изгревът.
Чист.
Ще разчитам
сребристите листи
на Вечността.
Ще те виждам -
послание
в сенките на птици
по лицето на деня.
Ще те приютя в съня.
Ще те разлистват ябълковите
клони.
Със цветеца им ще се рониш
в розовите длани на пролетта.
Ще те имам. Ще те търся.
Небето с очи ще разкъсвам,
ще го разтварям с подлудени пръсти.
Ще те възкръсвам!
Ще те спася.
Щом те нося и те усещам.
Щом съм жива и ти ще живееш.
Ще обичам за двама.
Светът ще ми бъде рамото,
ако ти си отидеш.
Някога
когато в безвремието се прелееш,
а аз отсам остана -
ще те пея,
моя, цъфнала от любов, рана.
Публикувано от BlackCat на 17.02.2005 @ 20:58:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Ще ти подаря безсмъртие" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ще ти подаря безсмъртие от moeto (moeto@abv.bg) на 18.02.2005 @ 11:47:24 (Профил | Изпрати бележка) | напомняш ми една мисъл от братя Стругатски "длъжни сме да правим добро от злото, защото то няма друго от какво да бъде правено", та така и с любовта от омразите.
стихът ти е зареден емоционално |
Re: Ще ти подаря безсмъртие от Marta (marta@all.bg) на 18.02.2005 @ 11:53:22 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | По формата може да се работи, но е импровизация, тъй ми дойде.
Едното винаги е за сметка на другото при мен.
Дали сме длъжни?
То просто така се получава. |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 18.02.2005 @ 07:59:03 (Профил | Изпрати бележка) | Да, любовта ражда безсмъртие. Хареса ми много, Марта, стиха ти. Имаш силата да го изпълниш нали си рана, цъфнала от любов, а такава не зараства. Благодаря ти за силата, която ми даваш да го направя и аз. |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от roza1 на 18.02.2005 @ 07:43:45 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен подарък Марта!
Откривам в него силата и слабостта на обичащата жена.
Поздрави!:) |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 17.02.2005 @ 21:12:43 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав подарък Мартичка,
целия стих ред по ред много ми хареса.
С поздрав...
Финала ме впечатли
ще те пея,
моя цъфнала от любов рана ...
ще те пея ... |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от miglena (megira@abv.bg) на 17.02.2005 @ 21:08:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | На това му се казва вричане...
и цялата вселена ще е на нейна страна,
за да го сбъдне... но пък аз пожелавам
(:на лирическата героиня:)
преди безсмъртието, жива рана де НЕ Й Е...
а да са ЛЕК един за друг ;)))
=== абе какво на лирическата героиня,
на ТЕБ го желая ;)))) |
]
]
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от midnight_witch на 17.02.2005 @ 21:03:57 (Профил | Изпрати бележка) | И това е сила,Марта!Ех ,знаех си аз ,че силата ще бъде с теб! |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от libra на 18.02.2005 @ 05:42:42 (Профил | Изпрати бележка) | "Ще..."
браво на теб Марта...
а аз вече се уморих да...спасявам, сега ми се иска някой мен да спасява, да ме носи, да ме пее...ей такива работи..мда...размисли ме ти рано сутрин ) |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от Merian на 18.02.2005 @ 06:56:25 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Ще ти превърна в любов
омразите....
---
крачката от едното до другото, казват е малка...ако и някой подаде ръка за кураж... явно имаш сила за това...
поздрави Марта...посланието ти е красиво и важно... |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от to4ica на 17.02.2005 @ 22:38:08 (Профил | Изпрати бележка) | много, много, изключително красива песен...все по-голяма става раната ми и ухае за двама
Възкресяваща Марто... |
]
Re: Ще ти подаря безсмъртие от Anton_Fotev на 18.02.2005 @ 22:30:18 (Профил | Изпрати бележка) | Все такава те искам-
демонична,
безумна,
опасна,
смъртоносна
менада.
Давай- обичай ме
с гибелна ярост,
с неистова мощ,
с безумие и нокти.
Любовта между нас
е чуводищна.
Тя е
първичната буря,
земетръсния порив,
титаничния гняв
на възкръснали
Черни
Слънца.
Нека ме погубиш-
всяка твоя целувка
е разрив в гърдите ми.
Всеки допир е смърт.
..Ще те нахраня,
преди да родиш,
Богомолке...
...Нима е сутрин...
...Колко нежно-
във шепи събираш-
изпепелената ми плът.
|
| |