Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mayabansal66
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 13941

Онлайн са:
Анонимни: 329
ХуЛитери: 4
Всичко: 333

Онлайн сега:
:: liulina
:: loni_61
:: Heel
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА спускането на клепачите...
раздел: Поезия
автор: Marta

Виж,
двата хълма.
Като очи със спуснати клепачи.
Не бяха ли преди това очи,
на някой от онези, дето вече
не можеха да гледат тоя свят?
Той целият бе в техните сърца,
в очите им -
и не можаха да го понесат.
О, имаше такива хора, знам!
Защото слънцето им светеше в очите -
те ги затваряха.
И стискаха ли, стискаха!
Клепачите се изсушаваха,
клепачите се натрошаваха от стискане
на прах хилядолетен,
и миглите политаха при птиците,
които гледат слънцето в очи,
които не се плашат от лъчите му,
докато зениците им подпалени
присветнат бързо и угаснат.
А този ужас от изгаряне
и този страх от блясъка -
опасен е! -
и хвърля ни в забвение.

Спускането, вярвам, на клепачите,
не е решение.
Не е решение.


Публикувано от hixxtam на 17.02.2005 @ 13:29:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 22


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.09.2021 год. / 18:48:55 часа

добави твой текст
"А спускането на клепачите..." | Вход | 13 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А спускането на клепачите...
от moeto (moeto@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:43:33
(Профил | Изпрати бележка)
имаш множество поетични образи в текста,
най си харесах този:
"и миглите политаха при птиците,
които гледат слънцето в очи,
които не се плашат от лъчите му"

и финала разбира се :)
рано или късно клепачите се спускат.
От примирението до смърта пътят е дълъг,
но каквото и да е
Сизиф требе да се катери :)


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:46:54
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:) това е друго "спускане"- неизбежно

Сизифовци клети.

]


Re: А спускането на клепачите...
от moeto (moeto@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:56:48
(Профил | Изпрати бележка)
не мой кълна Сизифа, той е извънредно чувствителен хавтор :))))))

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 15:02:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
знам аз, горкият, деликатна душа носи, не е за завиждане ;)

]


Re: А спускането на клепачите...
от bogpan (bogpan@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:25:58
(Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/
хълмите не са клепачи
и никога не се затварят
спускането ни надолу
не е решение
не е решение


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 15:28:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Не съм казала, че "хълмите" са клепачи, Боже пане днес не ми е ден, нещо са ме хванали карастанчовите...предупреждавам де ;)

]


Re: А спускането на клепачите...
от bogpan (bogpan@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:36:33
(Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/
Виж,
двата хълма.
Като очи със спуснати клепачи.


като...като драга..ама тва е за божествата да ги гонят кара....така че усмихни се....

]


Re: А спускането на клепачите...
от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:19:33
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за творбата.
Хареса ми и си мисля, (а може би - само си мисля) че я разбирам, но аз пиша Слънце с голяма буква "С" - както пиша Бог.
За мен то - Слънцето е извор на живот,на топлина, на светлина, а тези неща са в пълен контраст със - забвение. В този поток на мисли, нещото, което е накарало хората да затворят очи - до степен на закърняване, е нещо друго - съвсем различно от Слънце, нещо толкова уродливо, че не ти се иска да го гледаш.
А спускането на клепачите, да - не е решение!
Още веднъж - поздравления и благодаря, че ме накара да се размисля. Напоследък в сайта все по-рядко попадам на произведение, което ме кара да го прочета повече от един път и да взема отношение по него.


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 15:22:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
;) Мда, метафорично е слънцето тук...
Не е светилото, което от изток възвестява розовопръстата Аврора ;)
Аз благодаря.

]


Re: А спускането на клепачите...
от libra на 17.02.2005 @ 20:09:59
(Профил | Изпрати бележка)
решение е това, което ти е посилно..


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 20:21:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Сигурно е така, либра, за момента.

]


Re: А спускането на клепачите...
от libra на 17.02.2005 @ 20:22:21
(Профил | Изпрати бележка)
точно така, мислех да го добавя, но реших че ще ме разбереш и така и ти разбра ))

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 18.02.2005 @ 07:16:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мислих си за финала.
Спускането на клепачите може да е временно решение, но не е спасение.

А спускането, вярвам, на клепачите
не е решение.
Не е спасение!-

Не съм сигурна по- добре ли е така.

]


Re: А спускането на клепачите...
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 17.02.2005 @ 16:32:43
(Профил | Изпрати бележка)
Стискам ти ръката!
Много яко си го казала!:)


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 16:43:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Драго ми е да стисна ръката на едно мъжко момиче. :)

Поздрави, Бела.

]


Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:26:29
(Профил | Изпрати бележка)
спускам клепачи )


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 16:29:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Това ще да е сигур' щот си много срамежлив, м? ;)

]


Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:34:24
(Профил | Изпрати бележка)
не, щот' да не ми осветиш очите ;)

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 16:41:39
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
хихихи-слагай маската, електроженисте ;)

]


Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:58:16
(Профил | Изпрати бележка)
нещо не ги обичам маските...)

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 17:01:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Нито пък аз, това си беше майтап, асоциация с електроженна маска срещу създаден от самия заварчик блясък, защото аз не съм ослепително бляскава.

]


Re: А спускането на клепачите...
от miglena (megira@abv.bg) на 17.02.2005 @ 16:14:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Великолепна "версия" на "синдрома на щрауса"!
Пламтящи очи - и в стиха и твоите!!
Този път от мен поздравителни
целуфффкиии! :))) & {{{}}}


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 16:21:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:))))
Синдром на щрауса- изобщо не ми хрумна, че това съм описала, но има връзка, да...:)

Поздрави, Меги с целуфффффф :)

]


Re: А спускането на клепачите...
от dafna на 17.02.2005 @ 20:05:10
(Профил | Изпрати бележка)


чудесен образ, Марти, за хълма като две затворени очи.Богато пространствено мислене и силна метафорика!
Поздрави!


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 20:09:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:)
Dafne, поздрави.

]


Re: А спускането на клепачите...
от Merian на 17.02.2005 @ 13:56:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
не е решение, Марта....чувствителна струнка си ти....и стиха е много,много хубав...
браво ти и поздрави!


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:02:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
тъкмо си виках- що ли не запретих коментарите към текста, тъй и тъй никой нищо не казва, ама за мен коментарите са си най- хубавото в този сайт, обмена на стихове и мисли, на близост...припознавам се в толкова неща, които съм чела тук... Няма да е случайно, че сме попаднали заедно в Хоремага ;)

Поздрави, Мер

]


Re: А спускането на клепачите...
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:09:19
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво си го казала в целия стих това не-решение. Поздравявам те за тази тема и за това, че си успяла да видиш болката на онези, които стискат очи!


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:11:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
От време на време, Дими, ми се налага и аз да ги затварям. Не се гордея с това, но компромисите са доста съществен момент от оцеляването ми през годините.
Близко ми е това "спускане", отвътре.

]


Re: А спускането на клепачите...
от to4ica на 17.02.2005 @ 14:32:32
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова е трудно да се измъкнеш от изкушението притваряне... или полупритваряне и само временно, защото просто се налага, защото е така дошло. Хубав стих, ококорена Марто:)
А началото си е само по себе си стих - прекрасен.


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:35:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Струва ми се, то4ице, от това стискане зорлен- понякога се отваря вътрешно око, за баланс.
Така ми се струва.

Благодаря.

]


Re: А спускането на клепачите...
от ende (happystreet@mail.bg) на 17.02.2005 @ 14:39:03
(Профил | Изпрати бележка)
Спускането, вярвам, на клепачите,
не е решение.
Не е решение.

Радвам се, че ТИ си винаги с широко отворени очи.... или всъщност с широко отворено СЪРЦЕ!


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:41:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:) Здрасти, ende, благодаря ти.

]


Re: А спускането на клепачите...
от ende (happystreet@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:48:48
(Профил | Изпрати бележка)
:))))))))) моля!

]


Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 18.02.2005 @ 15:29:31
(Профил | Изпрати бележка)
Всяка сутрин
пресрещам
с надежда и ярост
на Небето юмрука пламтящ.

Ето го Слънцето-
окъпано в огън,
подава клепач,
над хоризонта на утрото.

И приижда Денят
право в моите зеници.
Възкипява право в моите вени
първият лъч светлина.

Ала всеко посрещнато утро
е повторена грешка.
Всеки опит за святост свършва така:
- На тъмата потайната свита
в мойта сянка любовно се сгушва.

Точно там-
в мойта сянка,
родена
от първия лъч на Деня.


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 18.02.2005 @ 16:38:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Хубаво, Черно слънце, и ти отива.

На небето юмрука пламтящ!

Знам си аз, че трябва да се четат класиците :)

]


Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 18.02.2005 @ 21:06:24
(Профил | Изпрати бележка)
Викай ми , Тонка.

Черно Слънце ... много са сложни взаимоотношенията ми с тази част от мен.

Радвам се, че приемаш моя отклик на творбата ти.

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 19.02.2005 @ 05:21:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ОК, Тонка, предпочитам този начин на общуване- чрез стихове. Много по радващ е.

]


Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 19.02.2005 @ 06:07:14
(Профил | Изпрати бележка)
Аз също.
Даже не става въпрос за радост, а за необходимост.

]


Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 19.02.2005 @ 06:36:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Или се появява или не се появява стих, след четенето на нечие творение, аз и да се напъвам не мога да родя нищо понякога. Затова се радвам, когато ме провокира някое стихотворение, от самосебе си става.

]