автор: Jessica

Разпилях си душата в гората -
счупени клонки, утъпкани съчки,
изгорели листата...
Сякаш помете я силния вятър
далече,
ужасно далече -
изнемощяла, премръзнала,
гладна, самотна.
Отведе я...
Остана шумата вместо листата,
дърветата вместо цветята,
а Душата се скита...
Къде ли е тя по земята?!