Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ
Глобалното информационно простанство е пълзяща пустиня, един от корените на която е идеологизирането на науката
ПСИХОАНАЛИЗ НА РЕЛИГИЯТА
Увод
Книгата на Ерих Фром "Психоанализ и религия" / Вж.: Е. Фром. Психоанализ и религия. В сб.: Сумерки богов. М.1989г./ поражда размишления по въпроса за психоанализ на религията, като опит за очертаване на действителната предметна област в работата на психоаналитика. В този смисъл, темата не предполага навлизане в религиозната проблематика, а по-скоро изясняване на гледната точка на психоаналитика.
Е.Фром оценява своята книга като продължение на изследванията си по психология на морала и веднага посочва, че етиката и религията са тясно свързани, но не посочва в какво се състои тяхното единство. "Етика" и "морал" той използва като синоними, с което прокарва тънката, но очевидна спекулация по сродяването на етиката с религията. Психологията на морала е родствена на психологията на религията, но "етика" и "морал" не са тъждествени понятия.
Какво означава да се разработи психологията на морала? Моралът е идеологизираната форма на нравствеността, а етиката е науката, която изучава нравствеността. По същият начин религията е идеологизирана форма на вярата, която е предметна област на етиката. В такъв случай, ако аз разработвам психологията на морала или на религията, пред мен стои задачата да ги деидеологизирам, за да разкрия тяхното психологичесско съдържание. Това е фин аспект за разкриване на идеологическите спекулации, имащи напълно приложно значение. Деидеологизирането на религията дава в ръцете на психоаналитика реални инструменти за въздействие върху душевността на пациента чрез вярата.
Моралът и религията са тясно сврзани, защото идеологизират нравствеността с приблизително еднакви механизми, но в различни насоки. Тяхното деидеологизиране предполага достигане до нравствената тъкан на обществото като предметна област за изучаване и преструктуриране.
Ситуация
Човечеството днес се осъзнава като единно, защото то постигна нова, по-висока степен на своето развитие. Но времето, когато всички ще бъдат нахранени, остава в неопределеното бъдеще, а деградацията е интрумент на глобализацията.
Развива ли се днес интелектуалната способност на човека? Категорично не!Разумно ли е организирано съвременното общество? Можем ли да сме доволни от неговото състояние? Категорично не! По силата на тази категорична отрицателност, човек не може да е доволен и от себе си. Но недоволен ли е сегашният човек от себе си? Ако беше така, неговият импулс на недоволство щеше да промени обстоятелствата. Съвременният човек е примирен с мизерните обстоятелства на съществуване и това е характерно за сегашната ситуация.
За какъв интелект може да става дума, когато възпроизводственият жизнен процес е нарушен и, по силата на това, човек губи връзката и контрола върху функционирането на своята индивидуалност!? Житейските процеси така се стимулират, че афектите вземат връх в общуването, а това се представя чрез информационното поле като израз на завоювана нова свобода.
Рушащата се социалност в България обезвери хората и това се превърна в питателна среда за бързото възстановяване на позициите на религията, а паралелно с нея и на фантазиите, митовете, чудесата, магьосничеството, темата за извънземните.
Църквата има за задача да компенсира липсващата в живота любов като призовава за милосърдие, подменяйки материалния процес с идеологически. Уроците на живота и тези на религиозните проповедници се намират в очевидно несъответствие. Безпочвените мечти започнаха да заемат все по-широко място в живота на хората, сливайки се с абсурдите на действителността. Откритото несъответствие между думите и делата, утвърждавано в информационното пространство, във всички форми на безсмислицата, се оказва психологически механизъм за тотално манипулиране.
Опитите да се даде отговор на въпроса за смисъла на живота, водят мнозина до безпомощност, изразяваща се и в срив на съзнанието. Но не са малко и тези, които виждат смисъла на своя живот в това той да бъде очовечен. Не можем да подминем факта, че коварният песимизъм и негативизмът съществуват като гранична психична ситуация.
Правилното обединяване на човечеството е въпрос, свързан със самото оцеляване на човека. Това е бавен и мъчителен исторически процес и докато той се проточва през зигзагите на времето, милиони хора виждат своето спасение в религията, с което достигат до илюзорната утеха за спасение от сполетяващите ги ежедневно беди.
В сегашния си вид, обществото не дава възможности за цялосното развитие на индивидите - те достигат до специфично биологическо развитие, но не и до личностно възпроизводство, при което могат да се пресекат успешно психичесските отклонения.
Застрашаването на човешката индивидуалност от разпадане води до отдаване на нужното на интелектуалната способност в търсене на пътища за удържане на нормалното съществуване. Но обръщането към интелекта не означава отказ от разума, който участва в неговото структуриране. Интелектът е хармонична цялост между емоционално, рационално и волево. Емоционалното е част от интелектуалното и, в този смисъл, те се и различават.
Извеждането на интелекта като водещо начало в живота, означава да се дава приоритет не само на психологията, но и на всички останали науки, свързани с решаването на проблемите на съществуването.
За психологията, изучаваща интелекта, настъпват изменения в нейния предмет, който следва да се разработва с прецизна точност, за да изразява неговата цялост и от гледна точака на неговите равнища - заложби, инстинкти, способности, и от гледна точка на неговото съдържание - любов, достигаща до приятелство, разсъдък, достигащ до разум, способности, достигащи до възпроизводство на цялостната индивидуалност.
Разглеждането и на психоанализата, и на религията като дейности, свързани с лекуването на човешките отколонения, дава възможност да се видят допирни точки между тях, но отстраняването на самите отклонения е социален, пактически въпрос. Това означава, че когато психоаналитикът борави с интелекта като своя предметна област, той трябва да отдава нужното значение и на волята като механизъм за прерастване на терапията в самотерапия.
/ СЛЕДВА /
Публикувано от railleuse на 16.02.2005 @ 14:29:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от pisana на 16.02.2005 @ 14:55:42 (Профил | Изпрати бележка) | Очаквам да видя продължението, но ...
самонаблюдението. Тъй, като всеки си е отделна личност със идентични белези. Който може би, разглеждани като цяло изграждат социалната среда с неините ограничения и рамки. А религията, като нещо с което лесно се манипулира е принизена до социалното ежедневие всявайки надежди и страх, а не топлина и път на самоопределяне. От което пък си мисля, че не съществуват човешки отклонения , а просто мярките не са направени със градивна цел, а просто за унищожение на личноста и превръщането и само като маса - цяло подържано в услуга на нещо ...
|
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от mojsei на 16.02.2005 @ 20:31:18 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Този коментар повдига много въпроси:
1. Дали всеки е личност? В тази връзка каква е разликата между личност и индивид.
2. Човешките отколнения са факт и отричането им не е сериозно.
3. За какво принизяване на религията става въпрос следнаправените изрични уговорки? |
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от pisana на 16.02.2005 @ 22:56:58 (Профил | Изпрати бележка) | Правилно Мойсей, отговориш ли на тези трите ще намериш и решението на новите който ще последват.
|
]
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от daniele на 16.02.2005 @ 15:19:43 (Профил | Изпрати бележка) | Все повече болни души срещам-млади хора ,които отказват да приемат света и себе си такива каквито са. Как може да предизвикаш воля в един напълно изчерпал собствените си възможности човек? Животът стана “овълчен”...Нормално е наистина на прага на самопредателството да потърсиш вярата-в Бог, в космическото начало, в първоизточниците, в човека до теб. Страшното е когато очакваш това да промени материалния свят, в който живееш-конкретните ситуации. Моите уваженията към психоанализата, но тя в момента е доста далеч от хората-причините за това са наслагани предубеждения и липса на почва. А илюзиите са за всички...
Не знам...
Опитвам се да давам любов и разбиране на всички около мен. Опитвам се да им давам красиви мигове – дано така да успявам да им връщам волята да променят себе си и живота си...
|
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от mojsei на 16.02.2005 @ 20:35:19 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Напълно подкрепям позицията ти. Това е и моя позиция. Сигурен съм, че ще ме разбереш и нека да кажа. Тук конкретно се изследва твърде специфичен въпрос по конкретно произведение и вземането на отношение предполага сравнителен анализ. Ти с твоя коменнтар излизаш с достойна позиция като правиш съдржателно разсъждение.
Поздравления! |
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от kritik (kritik@abv.bg) на 16.02.2005 @ 20:12:48 (Профил | Изпрати бележка) | Написаното дотук е твърде далеч от същностите и цялостностите, съществуващи в момента - независимо дали се разглеждат от идеалистична, или материалистична гледна точка, а и от каквато и де е друга. Това е възможно само, ако желаеш да беседваш със себе си... което едва ли е целта на автора (но защо пък не?).
Удивително е, че се придава някакво значение на ПСИХОАНАЛИЗАТА (на руски - психоанализ) именно в тези процеси, които се считат за присъщи на Социалното.
... Дори и Фройд, който е доста толерантен, но точен в изказванията си, би казал, вероятно: Пфу! Каква боза! Кой е този Фром и кой е неговия пропрок?
Мойсей, надявам се, лично аз, че не / СЛЕДВА /
същото...
С уважение,
един критик |
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от mojsei на 16.02.2005 @ 20:26:48 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Написаното тук е конкретно изследване върху посочено произведение от конкретно зададена гледна точка. Ако се признае този факт може да се разговаря конструктивно. Но вероятно критиката ще трябва да се запознае и с цитираното произведение, а и да се ориентира в целите, които си поставя автора, а и да познава съвременния общоформационен процес.Ще бъде добре дискусията да придобие конструктивен характер. |
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от kritik (kritik@abv.bg) на 16.02.2005 @ 20:31:58 (Профил | Изпрати бележка) | Фактът се признава, но това не означава, че няма алтернативи!
Критиката познава произведението (макар и да не го тълкува по този начин), трудно се ориентира в целите, които си е поставил автора, и, донякъде (като всеки смъртен), "познава съвременния общоформационен процес."
Нямам против дискусията да придобие конструктивен характер - но това зависи от методологията, все пак!
Моите уважения,
един критик |
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от mojsei на 17.02.2005 @ 10:06:32 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Уважавам конструктивната ти позиция и затова направих специален, насочващ коментар. Нямам смелостта да искам от теб това, но след като познаваш интерпетираната творба, направи сравнителен анализ на трактовката, която прави Фром и на тази, която се дава с този текст.
Да, методолгията, която се използва тук е важен въпрос на творбата. Това е прагматичната филсофия, разработвана от мен и самоутвърждаваща се чрез тази творба. Прилага се метода на интерпретацията. Един от осноните трудове на автора е "Интерпретацията като метод за разработване на знанието".
Имаш заслуга, че ме накара да споделя тези неща.Благодаря!
|
]
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от kritik (kritik@abv.bg) на 16.02.2005 @ 20:14:00 (Профил | Изпрати бележка) | "пропрок" да се чете "пророк":) |
Re: Из Цикъла: ГЛОБАЛНАТА ПУСТИНЯ от mojsei на 17.02.2005 @ 09:53:25 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Като авнор на предлагания текст, намирам за уместно да взема отношение, с което да подпомогна читателите:
1. Текстът започва с редица уговорки, които не са за пренебрегване: очертаване на аспекта на разглеждане, предметната област, авторовата позиция и др. Тук ще добавя - прилагам метода на интерпретацията върху посочената творба на Е.Фром и доказвам възможностите на прагматичната философия, която разработвам.
2. Който се заема с трудната задача на критиката ще трябва да познава и интерпретираното поизведение.
3. Предлаганият текст не е от лесните, но пробллематиката, която се разглежда е предопределена от интерпретираното произведение.
4. За читателят, който пък не е длъжен да прави допънителни проучвания, е важно да проследи логиката на една твърде специфична предметна област, а тя е различна от тази, която предлага Фром. Той говори за психоанализ и религия, доката аз поставям въпроса за психоанализ на религията. Дори само това не е за подценяване от уважаемата публика. |
| |