автор: gumbert

(На дамата без милост)

В съня те срещнах пак
И беше толкова красива,
Интимност странна между нас,
Всред други персонажи.
Сюжетът бе заплетен и гротесков
Но гласът ти бе все същият
И мирисът на кожата ти,
Допира на устните горещи...

Отдавна бе, когато ги целувах в парка
Там - под короните на старите дървета,
Уж прелъстих те, а всъщност в твойте
Мрежи паднах уловен...
Но ето че дойде в съня ми неочаквано
И спомни ми за тези кратки часове,
И пак изпивах спрялата тъга в очите ти
зелени,
И галех с трескава ръка потръпващото тяло.