автор: victo

Затворена в кръга на мойте мисли
пак спомена от сянката прозира.
Как от извора си да изплувам,
за да се втурна в живота разярен.
Ако можеш ти да ме откриеш
в росата на лилава перуника,
като във призма пречупила
светлика и в резултат е блеснала
дъга, о ти ела, поспри, и виж
красотата на деня, в който
ме откри - затворена в кръга
на мойте мисли тъжни...
Ела, ела ме разведри!
Луна в дъгата да прозира,
нощта във ден да се стопява
и само сянката, напомняща за нея
любовта в очакване да радва...