Напук на вятъра
Пред прозореца на моя дом расте дърво.
Голямо и могъщо.
Някак си добро.
Студът се спуска бавно
Върху него.
И неусетно клони свежда то.
Дали тъгува за това,
Което е било или
Не помни и последното листо.
Тъй страшно,
Безнадеждно
И самотно.
Напук на вятъра стои дърво.