автор: esme

Клепачите ми
са танцуващи врати,
прекрасен ден за
гълтане на ключ,

защо очите ти тогава
забиват пръсти до безумие

когато ,
съм разбила
всичките ключалки
с риск
да ме обикнеш
миг преди
да се заровя в сянката,
на следващото тръгване
направо през стената
зад която,
с кротката печал
играем на шише,

опитвам се да не забравя
защо прескачам клопките
на твоите претенции,
защо не ги убивам
съсирени
из дните ми наоколо


изрязвам само връзката
с тяло на сърце
което ,
може да те приболи,
преглъщам собственото си начало-

прекрасен ден да се спасиш.