автор: flox

Няма пряка връзка нито със св. Валентин, нито с Валентина Терешкова, а донакъде (ах, донякъде само...) може би... с Трифон Зарезан. Обаче пък история е лятна, но какво значение има това за голямото изкуство?!!! (Бел.ред.)
Внимание! Да не се чете от хора със слаби нерви, сърце, душа и т.н., а само от истински ценители на изящната словесност и женската красота, защото "стихът" на твореца инженер е така... ех, почти ... да не продължаваме, че този, ах, "стих" може да откаже много хора от писането, а това е крайно нежелателно за големия и необятен свят на литературата ! (пак бел.ред.:)

Ах, морето, морето...

Морето е, каквото и да е,
една голяма, преголяма локва!
И ето, че под старото небе
морето си остава тъй дълбоко,

че даже и творецът инженер
не може ... ей така... да го измери...
Отваря си туршия със пипер,
примлясква, от вълнение трепери,

захласнат от пейзажа съкровен,
а после пие някаква ракия,
натрясква се, и странно вдъхновен,
запява си оная лакърдия:

"Черно море,
много е добре,
слънцето пече -
още по-добре..."

Стои пред вас поетът инженер,
техникът с нежна аура
Чолаков,
а неговият поетичен свят
безмер
ще можете да видите нататък..."

(За жалост, творбата е незавършена... Ах, каква загуба! - бел.ред.)

.................
(И отново - неизменната бел. ред.) Тази весела поетична закачка е писана в един от редките моменти на почивка и разтуха в иначе изпълнения с труд, себеотрицание и творчество (научно-техническо и поетическо!) житейски път на инж. Чолаков. Както предполагат изследователите, тя е сътворена буквално "на един дъх" през 1982 или 1983 г. (вижте и дискусията на страниците на ерудитското списание "Кино & вино" - бр. 3-7 от 1999 г.), когато поетът-инженер е на море в бунгалата на "Заводски строежи" - Бяла Слатина в китния морски градец Ахтопол. По спомени на очевидци поетът-инженер наистина един-два пъти е попрекалявал с някои по-силни напитки, най-вече мастика. "Дай, ъъъ, още една мИстика!" - шегувал се със сервитюрките окриленият от музата поет-инженер. Тази семпла шегичка обаче, макар и по някакъв абсурден начин осветява мистиката на инженер-чолаковата поезия... Каква муза ли? Творецът-инженер почти неизменно прекарвал времето си в компанията на една медицинска сестра, родом от от Дивдядово, Шуменско ("мойта сестричка", както шеговито и ... нежно й е казвал творецът!), а отвреме-навреме и на местния кинотехник (години по-рано инж. Чолаков е заедно с него на един курс във Враца - за обстоятелствата вижте тук "Киномашината плаче...") и още няколко сродни души...
Ех, Чолаков, Чолаков... Дори и пиян като... на Трифон Зарезан, дори влюбен като... на св. Валентин и Валентина Терешкова, ако щеш, ти пак си сътворил един такъв шедьовър, че... не е истина! Дай Боже, всекиму!