автор: elve_jounie_marry

Малко преди всичко да стане рутинно,
Малко преди моето мислене да се изпепели,
Малко преди тотално да се сгромолясам от твоето - Приятели,
Малко преди да заплача за последно,
Малко преди да ме захвърлиш в коша с непотребните предмети,
Малко преди да съм омръзнала дори на себе си,
Малко преди да не знам кое е истина и кое лъжа,
Малко преди да престанеш завинаги да ме нараняваш,
Малко преди да остане в душата ми само пепел от недопушена цигара,
Малко преди да се свие сърцето ми, без да боли,
Малко преди да изхвърля частиците вяра,
Малко преди да затворя очи за пролетен сън,
Малко преди да забравя, че искам от тебе чудо насън,
Малко преди да получа последното - Спри се,
Ме целуни -
Като за първи път,
Като за последен,
Като за всичките жени,
Като за никоя от тях.
"Не мога, няма чувства, не те харесвам,
Приятели..."
След това няма да има нищо под небето,
След това няма да е останало нищо и в сърцето,
След това няма да има и спомен,
След това няма да ме има и мен.
След това.

Понякога забравям, че не ме харесваш,
Понякога забравям, че няма чувства,
Понякога забравям, че не ме искаш,
Понякога забравям, че си безразличен,
Понякога забравям - само приятели,
Понякога забравям всичките ти думи
И те обичам искрено.
Само понякога.

Ще заплача -
Преди да се обърнеш,
Преди да си заминеш,
Преди да замълчиш,
Преди да прокълнеш.
Ще се усмихна -
След погледа ти,
След усмивката,
След вярата ти,
След думие.
Ще замълча -
Преди мисълта и след обидата,
Преди безразличието и след мълчанието,
Преди думите и след лъжата,
Преди болката и след самотата.
Ще замълча...