автор: Marta

Някой да се сеща за нещо по- ужасно от това да не си влюбен на 14 февруари? А? Да си сам. Когато целият свят се надпреварва да доказва колко е по- по - най- влюбен? То не са валентинки, захаросани сърчица и розички, то не са миризливи свещи, то не са пухкави купидончета.
Еросчета, опънали тетивата, надничат закачливо отвсякъде. Ей зад онзи облак едно. Подало си розовото ушенце, къдрокосата главичка и невинното синьо оченце и гледа да нацели някой нещастник. Представяте ли си? Горкият човечец, съвсем невинен си върви по тротоара, неподозиращ огромното зло, което от небето свисти право към него. Под формата на безобидна стреличка, която ще го прониже в... д- то? Де да беше. Нямаше да има такива поражения. Стреличките на тези на пръв поглед благообразни, ангелоподобни злосторници винаги нацелват в сърцето. И какво става? Както си върви и си зяпа най- безотговорно до този момент нашия избранник, защото той че е избран така е, друг е въпроса и може да се спори щастлив ли е, че е предпочетен, се втрещява. Очите му стават едни огромни, придобиват сърцевидна форма, после започват да се окръглят, в тях се завъртат едни цветни ленти. Всички сме виждали как става по анимационните филми. Чиста хипноза! Този човек вече не става. Той не служи на себе си. Той е еросозависим. Влюбен демек.
И тогаз, ох, тогаз! Попада в ръцете на търговците. На всички тия мошенници, които се възползват от малките чудовища- купидони, (кой ги знае дали не въртят комбина, направо ги подозирам. Честно. То и името им такова- "купи- дони". Купи к'во да е, ако ще да са бидони във форма на сърца). И се почва едно купуване. На балони. Задължително- сърцевидни, червени, колкото по- големи, толкова по- добре. И с надписи, за по- убедително."Love yo"- най- кратък, но съдържателен. И после вече не може да се спре. Бонбони, в сърцевидни кутийки, букет, във формата...отново, познайте на какво. Пръстенче с камък в същата форма, герданче с такава висулка. Картичка, с прегърнати, целуващи се дечковци. Книжка. Някоя от поредицата "Как цял живот да сме влюбени, но и богати" Или "Как да си останем влюбени, без да станем бедни".
И така накамарен с най- различни от безполезни по- безполезни дрънкулки, финтифлюшки и всякакви подаръчета в кутийки и с веещи се луксозни панделки нашият нещастен избранник попада най- сетне на точното място. Къде ще е това място, питате? Може би някой местен дворец, по- точно спалнята на втория етаж на двореца, където върху спалня с отблъскващата, сещате се каква форма, се е изтегнала една принцеса, само принцеса без дантелите. Не. Не е това мястото. Човечецът попада най- сетне в местната бакалия. Защото в суетнята и безцелното хипнотично пазаруване е забравил да вземе едно. Не, не е забравил, точно в този момент го купува. Вино! Бутилка вино! Защото този празник е на виното и който не е влюбен може с чиста съвест да си го празнува. Съвсем спокойно.
И нашият герой се прибира в своето малко апартаменче. Пуска още в коридора купа ненужни вещи, които с края на този ден губят смисъл, само дето не се стопяват. И с най- нежния тирбушон отваря най- прекрасната бутилка. Акт, подобен само, сещате се на кой. Съвсем интимен.

"И са само двамата.
И той от устните и пие.(Ако си няма чаши или навици)
И тя е неговата дама.
И той я пресушава и вие."(Че е свършила, разбира се).

И дотук. Човекът вече е изтрезнял от моментното влюбване, очите му са си същите, поуморени, но с блясък, който само виното може да даде.
Ами това е. А, да не забравя! Купидончета, добре си правете сметката!
Бае ви Трифон е по- голям гявол от вас. И лък и стрели не му трябват, само косерче едно. И тирбушон после.
;))