автор: flox

Бел. на редактора. Условията за безопасно четене на творчеството на поета инженер и "сърцемел" виж тук при неговия "Фазомер"!

Лодката на страстта...

Дунав тече като моята младост,
Дунав отвори в сърцето ми рана,
рана, изпълнена с трепетна сладост,
с шеметна радост, о, моя Гергана!

Лодката плава, дремят веслата,
а пък на пода й с тебе сега
двама лежим, ах, как тупкат сърцата
и в миг изчезва всяка тъга...

Аз бях за тебе "колега Чолаков",
вече съм "мили", скъп съм ти аз!
Ти бе за мене просто колежка,
а не жена... Ех, сега твойта страст

ме преизпълва с дива наслада,
с гибелна страст... Тези знойни бедра!
И съм готов аз да ида във ада
и начаса от любов да умра....


...........
(Бележка на досадния редактор)

Тази опияняваща слуха и ... душата нежна песен е от времето, когато инж. Чолаков е учител (по заместване, чл. 68 от Кодекса на труда) в СПТУ за трактористи в с. Долни Цибър. Там той е запленен от някоя си Гергана (в същност местната традиция говори, че инициалите на въпросната енигматична персона са... това все пак е тайна, драги читателю!), учителка по физкултура, която явно е завъртяла бедната поетична глава на впечатлителния, нежен и влюбчив инж. Чолаков. Свенливият поет-инженер ни е загатнал само за нейните "знойни бедра", смътно е промълвил и нещичко по така ("двама лежим" - на пода на лодката, и то при дремещи весла!)… Не е нужно да правим обстойно херменевтично изследване, за да стигнем до извода, че младата му колежка е притежавала и други забележителни... хм... черти! Що се отнася до онзи щрих с лодката и т.н., дали отговорът не е в самото заглавие на тази зашеметяваща творба?!