автор: miglena

В трапчинката на портокалова ласка
цвят на ведрост посадих
с роса от коленичили облаци
го поливах призори
израстна сред лъчистост от
купидонови стрели
за теб е - само искрена длан протегни
От гласа
на ангел-хранител ти извезах брониран шал
а от небесата откупих с невинността си
щит за теб ... и никога не ще си в плен
В сърцевината
на зенита в лятно слънцестоене
отгледах билки за свръхустойчивост на
човешката топлота и в отварата им прибавих
щипки сладострастие от брачните нощи
на хиляда и две девици - по капка на година
да отпиваш и ще са вечно юношески силите ти
За теб е
зрънцето отрова, скрито в пръстен
от джуджета изкован - преди сън втривай
мъ-ъ-ъничко от нея по езика и ще си
неуязвим за всяко зло влияние
Теб в молитвите си
пръв споменавам и слова редя така:
в неделя за здраве и избавление от
мъката и страданието, в понеделник
за утеха и да бъдеш благословен,
във вторник за мъдрост, спокойствие,
просветление, въодушевление и
да те охранява любовта, в сряда за
спасение и божествена подкрепа,
в четвъртък за чудеса, истина и
светлина, в петък за радост и щастие, а в
събота за вяра в себе си чрез заклинателното:
"Аз съм и Пътя и Истината и Живота"
В дъго-орисаната мантра
ОМ е бялото на безусловно-нежна обич,
МА е силата на синьото фейско вълшебство,
НИ е жълтото на ириси от слънчеви капки,
ПАД е зелената трева, в която ме облада,
МЕ е червеното щастие на саможертвеността,
ХУМ е черното на спящи в прегръдка нощи
... и я повтарям
докато твоят образ се слее с незримостта

Но всъщност, нищо специално не бих искала
да сторя за деня на Свети Валентин и
Боже Мой, залъжи ме, че не е от влюбеност ...

... а е само прищявка на Ерос, която ме врече
на Теб ...