автор: pisana

Ще извинявате за моя език, но много зор идват у наше село, промените. И тъй като имам литературен зор, а нужника е на двора, рекох тук от кухничката да изпусна малко пара, относно моето омъжване. Ауу, ще я карам по бързата процедура, защото е студено много и толкова копчета на този тефтер- кога ще търся тези който ми трябват. Че така стана то навремето
След годежа поживяхме с любимия малко и тамън, тамън да си ходя преди сватбата у дома за женско парти, гледам любим няма. Ааа, тук любим, там любим пак няма, току иде по пътя преметнат на инчики върху магарето, ау пиян, а кларнета виси на дирника му. Пее човека " Рамо, Рамо друже мой" и кърши рамене в такт " Роте, роте" . Сега викам, да не правя….грозни работи, метнах го на гръб и в саята. Нова фуста имам, той да я дига иска. А ако смачка?- язък, че на ограда опъната я суших. Ритнах му два къча, а той заплаха ми прави, бой ще дава, мене за жена няма да взема. Бързо бягах… у дома чак спрях. Там нетърпение правят, от далеко ме посрещат парти ще има. Дорде взема въздух, софрата подредена братовчеди, братовчедки, дружки и комшийки на здраве викат, песни пеят снаги вият, плавно стъпват. Бре луна кръгла, на кой да кажа сватба няма да има. Снаха търся - салам реже, брат викам - вино точе. Мама нерви прай - бухча връзва, тати ако знае - не наточен нож ще ми извади. Мъка, мъка гледам братовчеда от пандиза в отпуска пуснат. Като разбра, очи като дини облещи, ама на разбран излезе. Яж, вика, пий, зян да не остане манджата, аз работа ще свърша по телефонта.. След едно време дойде жених намерил, ама много по-черен от мене, пари дава само в държавата да остане. И ако случайно дойде моя любим, по наш обичай с него да тръгна, а после тайно в града фиктивно ще разпивам. Тооо, иначе почти зета пара, как да разваля далаверата. Леко дойде на сърце, песен и танц в мен се вият, червени обувки ще имам с лачена чанта. Изгрева с гюбек мерих, дорде кларнет чух. Голяма олелия стана, сито моми начервени, а отсреща на любимия по пътя, бял мерцедес иде, бавно кара. Ура тута подредиха се нещата. С любимия отидох, но чаршаф не вяхме… то каквото стана в сламата стана и магарето го изхрупа, ама въпрос сега друг иде. Как да кажа на моето любим, че туй зимно бебе е така почерняло от слънцето. Иначе добре си живеем. Само като пийне, на инчики язди, а кларнета на дупе му виси, тоо ако падне инструмента и се изгуби, ко ще правим тогаз в къщи.