всички Вие....
дори и Ти!!!
докарвате ме до последната степен на наличното ми съзнание.
ноктите ми се обръщат в допира до грапавата стена.
зъбите се забиват в плътта ми, с която сте запушили мойта уста.
не, не изпитвайте вина.
кости и стави прекършени от напрежение.
толкова красиво видение.
кръвта почети не успява да хване пътя на вените ми.
плътта ми се нарязва на тези железа.
тялото ми се гърчи във всички посоки, спокоен стоя.
нямам сили, преливам от яростта, уморен от всичко това.
бягам във тази стая, блъскам главата си във тази стена.
черни светлини навлизат в очите ми и тази струя студена вода,
с която се опитвате да измиете болестта, ми пробива дупки във мене.
мръсотията и калта изглежда така сладка от допира си до мойта уста.
пълзя на лакти с пречупени крила.
благодаря Ви че предварително ги прекършихте, за да можем да стигнем до състояние на екстаз.
ръцете ми се чупят, разкъсвам мускулните си влакна, за да мога да изляза от това тяло.
но нямам шанс. движа се едва, едва…
имам само Вас, презрителни същества.
моята болест… сте Вие
и няма да се излекувам докато не унищожа себе си…
или Вас