автор: sradev

Помниш ли приятелю деня, в който изпушихме най-много цигари в живота си?

А всичко започна най-обикновено. Отидохме след обяд да хапнем и пийнем в една кръчма. Бъркаме се по джобожете - само 4-5 пакета цигари. Няма да ни стигнат за деня. Викаме на келнерката - Дай още 2-3 Стюардеси. А тя ни убеждава - Вземете си повече, днешната доставка са много вкусни. Изпушихме един пакет за проба - права е. Взехме си още 5, та да има и за утре. После прескочихме на гости у негов колега и моя съученичка, взети заедно - младо семейство. Не щеш ли, там и брат й - мой добър приятел от детинство. И тъкмо си отворихме приказка за кой-кога-къде и в телевизора им се появи "Два диоптъра далекогледство". Ще кажете, ама не е за таралежчетата и ще сбъркате. Появяваме се епизодично, но историята си я помним добре. Бяхме там! И от нас петимата, кой не гледал филма, кой не слушал за историята, кой само слушал за някои от героите... А като за десерт - няколко от съучениците и съученичките играят епизодични роли. И всеки от нас ги познава от различни страни. Къде съученици, къде в кръчмите, къде в махалата, къде в родата...

И почна се едно надприказване: какво ще стане във филма, какво стана в действителност, какво сега става с първообраза, какво сега става с артиста, какво станало тогава с артиста, с кой ходи сега артистката... Фана ли ги всички планове, пространства и времена? Омесиха се времената - "тук и сега" прие десетки, ако не стотици измерения; реалността, филма, клюките и приказката се сляха в едно; всички говорят и всички слушат...

Кога да си тръгнем - имаше у домакините едно дървено таралежче с набучени по него цигари (те домакините не пушеха) - оплешивяло. А на масата - фасове, като че ли две нощи сме играли бридж. После, приятелю, бяхме у тебе, допихме някаква ракия, довършихме си приказката, та имаше и някаква кръгла кутия с 50 цигари. На сутринта будиме се с намерението да изпушим по една - нищо не останало. Но да сме се отровили - не сме. Може би като ги разделиме на световете и времената, където сме били нея вечер, да не е много. Па и в света на таралежчетата бяхме, а сценаристите Мориц и Марко не биха позволили да ни се случи нещо.

040205
Славян