автор: smile

Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи - петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души.

Събирам си сълзите, събирам ги във шепи,
като морен пътник в пустиня,
дали са живата вода -
глътка светлина от тях да отпия.

Тъмно е... очите ми са слепи...
а искат те да се огледат в бялата луна
и в тях отново пламък да засвети
като малка бисерна сълза.

Но не отпих от моите сълзи,
напоих със тях земята,
поникнаха цветя - изумрудена тъга,
а мойта мъничка душа отнесе лястовица бяла.