Разсъмни ме!
Разсъмвай ме!
Страшно е.
Светлината е още далече.
И в онези горящи храсти
някой шепне
горещи куплети,
или огнени думи за страсти,
от които тревите изсъхват,
а нощта става двойно по-дълга,
и се мръква,
и после се млъква...
Разсъмни ме,
и в тялото спящо,
и в душата, която сънува,
да просветне от разлив на щастие,
и да ахне и да се чува...
Ален кораб навръх планината,
неусетено още знамение...
Всяка сутрин започват нещата -
като стихотворение