Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 3
Всичко: 413

Онлайн сега:
:: marathon
:: vlakant
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКамъче
раздел: Разкази
автор: jynx

Мохаве.
Два пъти месечено обратното броене разпуква отсечено въздуха. Бялото слънце на пустинята угасва за миг и се превръща в огромна черна гъба. Издига се до небесата и после много бавно се разстила върху земята. Като отровно одеало. Обикновенно гледаме.

В събота не давам наряди. Трябва да обиколя с джип периметъра на взрива и да запиша някои неща. Да взема проби от земята, тук и там. През цялото време нося съвсем обикновен защитен костюм. С него изглеждам като съвсем обикновен космонавт. В очите на някой цивилен. Понякога намирам умрели животни. Птици или койоти. Прашно е. Когато се връщам в базата костюма ми е червен. Като земята. Като кръвта. Опитвам се да измия ръцете си но не мога. Никой от нас не може, но като че ли това прави впечатление само на мен.

Кръвта по ръцете ни е индианска. На мястото на всеки взрив винаги има по един индианец. Два индианеца месечно. Когато за първи път забелязали, две години преди да постъпя на служба вдигнали голяма тревога. Така и не успели да ги спрат. Дори да се били наредили един до друг по целият периметър, онези пак са щели да се промъкват покрай тях точно преди взрива. Така ми казаха по време на първият опит който наблюдавах. Накрая генералът вдигнал ръце. Точно заради това винаги гледаме към гъбата, преди не е било толкова интересно.

Индианецът ме гледа, без да помръдва. Изглежда много стар. Трябва да се свържа с базата и да докладвам. Не искам. Не мога. Само седя и го гледам. Накрая той се приближава и пъха нещо в ръцете ми. Малко парче дърво. Статуя. Не я поглеждам, но усещам извивките и през тънките ръкавици. Очите на стареца ме хипнотизират. Как ли изглеждаме отстрани в тази адска жега, аз с моят извънземен костюм и той с неговите прашни дънки и дебело кожено яке. И двамата не приличаме на себе си. Обръща се и си тръгва без да продума. Прибирам се в базата.

Статуйката представлява един седнал в странна поза индианец. Изглежда много стара. Тежка е. Все едно във вътрешноста й някак си е излято олово. Вечер се връщам в съня си и я въртя в ръце като си мисля за теб, Мохаве. Старата индианка в чието сърце дълбоко забиваме своите отровни ръце. Животните които попадат върху твоята кожа изгниват за няколко дни, без да могат да разберат защо Аз изгнивам върху твоята кожа без да мога да разбера защо.

Събуждам се от студена пот. Цялата ми коса и спалното бельо са в червен прах от пустинята. По ръцете ми има кръв. Не е моя. Отивам в банята и се измивам. После излизам навън да пуша. Луната никога не е била толкова огромна. Навеждам се и прокарвам пръст по земята. Появява се буква. После още една. Общо четири. Цигарата изгаря пръстите ми и аз я изпускам. Вдигам глава както съм клекнал и го виждам. Прилича на мое отражение, само че е койот. Истински. Хвърля се върху мен с ръмжене и започваме да се борим. После аз се превърщам в койот и го разкъсвам. Прибирам се вътре и си лягам. Събуждам се от студена пот.

Приятелката на Уорънс донесе хашиш. Осем малки парченца увити в станиол. Пушим го на игла в моята стая. После отиваме на гимнастическата площадка зад корпуса и пушим цигари гледайки залеза. Казва ми че иска да се разкара от тук, да се уволни и да се прибере у дома. Нищо не го спира. Задължителният му договор отдавна е изтекъл. Все пак знам че ще остане дълго. По свое желание. Някой ден иска да си купи собствена къща където да живее с жена си. Ако тя не го зареже докато събира парите за нея. Много е свястна и си мисля че ще го дочака, но не му го казвам. Слънцето бавно залязва и става тъмно.

Прекарвам все повече време в пустинята. Не съм излизал в отпуск от цяла година и имам събрани много дни. Служител на базата ме закарва до спирката на автобуса и после се прибира. Отдалечавам се, като описвам дъга за да не ме видят и влизам навътре в пустошта. Не нося защитните дрехи но вече знам че не са ми необходими. Говоря с Мохаве и тя ми казва да не се страхувам. Приближавам се до зоната за изпитания и сядам на една голяма скала. После пустинята започва да разказва за себе си. Хващам се че седя в същата поза като статуята, която сънувах. Колената ми са сгънати, а тялото ми нагоре е изпънато хоризонтално като дъска. Гледам право в слънцето. Привечер отново описвам дъга и се връщам на спирката.

Обратно броене. На едно се обръщам на другата страна защото Мохаве ми каза повече да не гледам. Гласовете на колегите ми стават все по-тихи. Трябва да се напрягам за да ги чуя, дори когато говорят в лицето ми. Капитана го забелязва и ме вика в кабинета си. Старая се да налучкам верните отговори и мисля че успявам. Той губи интерес и ме отпраща. Излизам навън. Вятърът тъпче прах в носът ми, и се опитва да ме събори на земята. Пада ми нокът, и се навеждам да го търся. Виждам зле. Повръща ми се. Прибирам се в стаята си и си лягам. Късно през ноща се събуждам.

Контролната зала. Новобранецът пред вратата ми казва че не мога да вляза. Куршумът го уцелва в долната челюст и я отнася. Прескачам тялото без да поглеждам надолу и влизам. Всички машини работят. Кожата по цялото ми тяло гори. На места са се образували големи рани. Трябва да променя малко координатите за да съвпаднат с местоположението на базата. Цифри. После още цифри. Научил съм ги наизуст през годините. Червената лампа на тавана се върти и примигва. Сирените сигурно също работят но не ги чувам. Потвърждавам изстрелването и зададения обект. Числата на екрана започват да се въртят наобратно. Отпускам се на стола и чакам.


Публикувано от mmm на 11.02.2005 @ 15:13:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jynx

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
21 четения | оценка 5

показвания 35713
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Камъче" | Вход | 7 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

мухахаве
от perlitta на 11.02.2005 @ 16:18:12
(Профил | Изпрати бележка)
зловещо
:)


Re: Камъче
от midnight_witch на 11.02.2005 @ 17:11:16
(Профил | Изпрати бележка)
когато бяхме наивни
не бяхме деца
а се правехме на такива
защото децата са мъдри
по мъдри от старците
който клечаха
пред къщите
и чешеха дългите си
бели бради.
мислите ни
не сресани и неподредени
бълбукаха
като мехурчета газ
в лимонадата
на старците.
Да, когато бяхме наивни
прозряхме
вселената.
А после
после
вече бяхме
пораснали


Re: Камъче
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 11.02.2005 @ 17:31:21
(Профил | Изпрати бележка)
И пак впечатляваш
На съвсем необичайно място ме пренесе
и тези числа ... направо ... ама че съдда има главния герой и си пресъздал много образно всичко ... Хареса ми!
С поздрав


Re: Камъче
от Moka (moka@gbg.bg) на 11.02.2005 @ 18:15:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ако е вярно, че "за изкуството не може да се говори, то се усеща и купува", и щом си ми отнел правото да го купя:))/да гласувам за текста/, то аз се възползвам от привилегията да усетя разказа ти.
Само се страхувам, че ако продължаваш да ми отнемаш правата, ще бъда принудена да ти пействам този коментар под всички бъдещи публикаци:))). Страхотно пишеш.


Re: Камъче
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 11.02.2005 @ 19:15:06
(Профил | Изпрати бележка)
Много е добро. Никак не си падам по фантастиката или многото алегории или там, каквото е трябвало да види читателят между редовете, но пък стилът ти е... веднъж! Демек почти нищо от сюжета не схванах, но ме плени лекотата, с която това неразбираемо за мен нещо е написано.


Re: Камъче
от libra на 12.02.2005 @ 13:11:34
(Профил | Изпрати бележка)
червена прах полепна по мен, докато го четох..
много, много добър разказ...

случайно те открих (благодарение на среднощната вещица) и се радвам за това и ще те чета, страхотно пишеш Jynx..


Re: Камъче
от Anouk на 16.02.2005 @ 18:26:47
(Профил | Изпрати бележка)
Можем да правим само онова, което трябва. Много е добро, junx!