автор: tom

                   На Любов

И без мен ти живееш, но колко?
И без теб аз живея, но само.
Моя жизненоважна болка,
моя жизненонужна рана.

Настояще, минало, бъдеще
едновременно съществуват
и се смесват, сливат, объркват,
за да стане ясно до чувство:

ако има любов, тя е цяла;
всеобхватна и всеобемна;
няма край и среда, и начало;
тя е тук и в сегашно време.

И когато си кажем: "Утре!",
я изпитваме с дух и плът
толкова и николко пъти
сякаш става за първи път.

И какво, че това си е образ?
В него истината е по-безценна:
любовта е метафора на живота,
а ние - нейното въплъщение.