автор: estela41

Автобусът летеше по магистралата за София. Слав се опита да си представи как и къде ще се видят и какво ще се случи…"Ето…тя идва…слиза от таксито, спира очите си върху фигурата на чакащия пред хотела мъж и…не може да потисне разочарованието си…Това ли е любовникът от сънищата и? Той неловко и подава ръка, за да преодолеят този момент на вцепенение и взаимно проучване: Приятно ми е - Слав… "

Рейсът направи остър завой и мъжът удари главата си в стъклото. Вдигна ръка и разтърка челото си. Трябва да анулира уговорката, преди да е станало късно. Няма да издържи на прехода: от вълнуващите еротични програми по телефона - към отказ от реална близост! И бездруго мъжкото му самочувствие зле се подхранваше от годините самота, разредени с епизодични връзки: всички до една - несполучливи! А и свикна да замества секса с маструбиране. Пък и последният проблем…!

Шофьорът пусна касета с балади и музиката облада тишината. "И ТЯ обича балади… Въображението му отново се задейства: "стая с балкон…вън се усмихва есенното слънце…един великолепен бял бор е накиприл снага и я полюшва пред прозореца му. Те са сами в стаята…Тя се съблича бавно, сякаш самата музика я съблича. Близо е…той усеща топлината на тялото и, протяга ръце и погалва несмело набъбналите върхове на гърдите й, тя отговаря със задъхан поглед и той се устремява към нея с цялата страст на стаеното в слабините желание. Тя го докосва с преценяващ жест и усмивката й не може да скрие разочарованието: "Май лъжеш по-добре, отколкото…е допустимо?"

Слав притисна с ръка куфарчето, което държеше върху коленете си, мисълта за несполука го задъха. Комплексите му се събудиха и го сграбчиха октоподно. Тя има съпруг! Неизбежно ще направи сравнение, той може би е много по…Вярно, беше му признала, че сексът под домашния юрган не върви, но…може би това са обичайните вопли на самосъжаление, с които жените си купуват близостта на непознатия, готов да ги компенсира за пробойните в личния им живот. За пореден път Слав си даде сметка, че в разговорите по интернет е лесно, там въображението пише нови страници в книга за съвършеното обладаване на жената. А той пътува сега към…реалността, към съжалението в женския поглед, което не може да понася. Беше установил, че жените стават много внимателни, когато партньорът започне да се проваля. Но беше уверен, че зад проявеното съчувствие се оформя решението: "с този вече - не, да не съм благотворителна организация?"

Капки пот избиха по челото му. Той извади кърпичка и заедно с нея мобилния телефон. Написа с големи букви: "СРЕЩАТА СЕ ОТЛАГА. ПРОБЛЕМИ! ЩЕ ТИ ОБЯСНЯ ПОСЛЕ.ЦЕЛУВКИ." Прочете написаното и го изтри. После повтори процедурата толкова пъти, колкото табели с надпис "София" видя през прозореца. Накрая събра сили и прибра телефона в джоба си: беше длъжен да опита. Тази жена е различна. Градът приближаваше…


Автобусът маневрира между паркираните превозни средства, рязко спря, изплю изпотените и измачкани пътници. Слав слезе последен, не обичаше да се бута, огледа се за приятеля, който трябваше да го посрещне…
Сутринта мина неусетно. Ангажиментите превзеха и последната минута. От време на време поглеждаше часовника си и мислеше, че стрелките режат от миговете, които остават до срещата, увеличавайки напрежението в душата му. В 12 часа прати съдбовния смс: "Чакам те в хотела. Вземи такси, за да дойдеш по-бързо. Аз ще платя. "

Есенното слънце запъхтяно мереше аршин по аршин пътя си и благославяше простора със златото на циганското лято. Ненаситни на топлината му, хората сбираха енергия с надеждата да я съхранят поне до средата на зимата. Слав гледаше рояка есенни мушици, които дантелеха въздуха, и поредната цигара димеше между пръстите му.
...Залязваха и слънцето, и лятото, и очакването…Дарина дойде, наруши дръзко самотата на елегантната стая в луксозния хотел и си отиде. За мъжа, отпуснал се в мекото кресло, оставаше само споменът, отблясък от преживяното…толкова очакваното…Погледна ръцете си и споменът за коприната на косите и го превърна във вълнолом. Очите му се плъзнаха по цялата китка сякаш търсеха следи от допира до разголената женска плът. Но …нямаше…Долавяше се единствено аромат на парфюм, който ще бъде удавен от първата струя вода…

Слав загаси цигарата - недопушена, и притисна като с обръч глава. А сега - какво? Мъжът се загледа в короната на бора и се предаде на спомена.
Само преди час тя му разказваше за вековен смърч, чиито клони и напомнили за пътища на съдбата. Тогава той стана и се приближи към нея откъм гърба и. Сложи ръце на раменете и започна да ги гали, повдигна с ръка косите й и я целуна по шията. Тя цялата трепна от нежността да допира. Докато продължаваше да целува косите й, той спусна ръце към гърдите и шепите му се напълниха с мекотата на жадуваното усещане за жена. Възбудата го изпълни, привлече я на леглото, после я съблече бавно, макар че му се искаше да й къса дрехите, продължи да я целува. Тя отговаряше нежно, но сдържано, явно не можеше да преодолее притеснението от срещата с непознато тяло. Това го окуражи, чувстваше, че владее положението. Комплексите се стопиха и Слав беше готов да я люби всеотдайно и дълго, както й беше обещавал многократно.

Тя не пожела да бъде отгоре, не поиска да му сложи презерватива, но докосваше с нежност голите му гърди и го целуваше с поглед и устни. Сдържаността й го възбуждаше още повече, искаше да я разпали, като го правеше в разговорите им. Когато обаче кулминацията дойде и той реши да влезе в нея, усети, че не владее положението. Още щом попадна между топлите и бедра …свърши. Тя не реагира с думи, но ръката и за пръв път се плъзна там. Опита се да го възбуди отново, защото беше незадоволена, а може би го правеше заради него, но той се напрегна и загуби интерес към и нея, и към секса, към всичко. Тя го прегърна, целуна го със страст, която той прие с досада: като милостиня. Тия майчински превъплъщения на жените го въртяха на шиш. В един миг му се стори, че в очите й съзира чувство: нима действително го обичаше? На това може да повярва някой гимназист, но не и зрял мъж, познал хитростта на вечните използвачки - жените! Обаче тя какво спечели? Нищо! Дори парите за таксито прие с уговорки. Слав не обичаше неясните ситуации: по-добре един отговор, макар и болезнен, отколкото толкова въпроси: безответни.

Сега трябва внимателно да систематизира всичко. Животът го беше научил да бъде спартанец - волята му беше желязна. Ще се оправи! Пое дълбоко въздух и …се опита да се върне към себе си. Прекалено дълго живя в съня на мечтата. Понякога това е истинска катастрофа.

В този миг телефонът огласи получаването на съобщение. От нея. Слав го прочете няколко пъти, и се постара да анализира, но все не смогваше да подреди всичко в калъпа на клишето. Подаваше се оттук, оттам стърчеше. Уникален случай! Редно беше да отговори, опита се да бъде максимално искрен: "НЕОБХОДИМО Е ВРЕМЕ ЗА ДА ОСЪЗНАЕМ КАКВО НАПРАВИХМЕ.ОЩЕ НЕ МОГА ДА ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ. ЩЕ СЕ ОБАДЯ". Прати посланието и слезе във фоайето…

Вечерта в ресторанта огледа двойките. Дали бяха семейни, или ги събираше краткото удоволствие - въпрос без значение. Същественото е, че в този момент се докосват. Ако тя можеше да остане …да е тук сега…на масата му, да бъде негова и през нощта, тогава шансовете нарастваха и щеше да се получи. Да, вината за неуспеха не беше негова: припряна работа, бързане, притеснение, опознаване…
- Келнер, сметката! - Слав вдигна ръка и привичният жест на мъж, който има пари и може да си позволи всички удоволствия в живота, му възвърна самочувствието. В този същия миг взе решение. Решение за себе си. Никога повече няма да я види, няма да и пише дори. Тя е чужда жена, нечия и…толкова лесно достъпна…Нищо особено! Като всички други е. Ще я забрави. В момента му е трудно да преодолее трепета, но утре…след ден - два…Засити любопитството си и сега е много по-лесно да се справи. Утолената жажда вече не е жажда. И повече никакви срещи! Не и такива, които са бременни с раздялата, срещи, увеличаващи усещането за самота…
Оставаше му …виртуалността.

Там винаги можеш да затвориш прозореца: само с едно щракване на мишката.



P.S. Дарина изпрати поредния, десети sms и като не получи отговор оброни чело върху сплетените си ръце: "Сега пък къде сгреших?" После отвори тетрадка с червена подвързия и записа: " В една връзка мъжът обича преди всичко себе си, своето отражение, своята изява, а жената е само обектът, който му помага да изживее величието на неговата потентност. Тежко и, ако по някаква причина не се справи…" Навън една есенна череша плачеше с последните си листи.