Наричаш ме
с най-нежните имена.
Почти като своя любима.
И все още вярваш,
че се случва любовта
и чудото все пак го има.
Всяка сутрин
те оставям в съня си.
Нощта е сама и безлунна.
Някой ден
ще ти подаря смеха си.
И ще мога да те целуна.
08.02.2005 г.