автор: sradev

Преди няколко години бяхме у баджанака, пътьом към тъщата, та отседнахме у тях да им развалим рахатлъка.
И баджанака си е един всезнайко като мене, ама и на него му е простено - саде е специалист по саденето и закопаването на пари, т.е. икономика на земеделието. Па си дрънкахме цяла вечер глупости за Вселената и най-близките й околности. Както всеки нормален разговор с баджанак и бутилка, но интелектуализиран, щото сме си саде даскали. Жените, както на жени и сестри се полага, обсъдиха родата, децата се сдърпаха, както се полага на братовчеди - пълна идилия. Събирам си аз дух в течна форма за утрешната среща с тъщата, и концентрация - да не се хиля на срещата на жената с тъщата. Баджанака също събира сили за утрешните глупости, та си казахме по една мантра за лека нощ, те си легнаха на пода, а ние, като гости - на канапето.

Сутринта сина им, вече студент, ни изпраща на гарата. Пъхвам му едни пари в ръката - горе долу един сребърник.
- Ама вуйчо - много е! Нямя да мога да ти ги върна.- стеснява се той.
- Вземай, не се втелясвай! Не са мои тези пари и нямаш право да ги връщаш на мене. И му разказвам какви са тези пари:

Тези пари вървят от хилядолетия от Вуйчо на племенник, от Леля - на племеничка. Не са по пряка кръв - странични са. С него общата кръв на миналото е преди хиляди години. А общата кръв на бъдещето - неговата и на сина ми - много прясна и с разлика от 2-3 години. И тези пари са други. От родители можеш да получиш и много повече, но те са броени и целени: "За това и това - толкоз и толкоз." Ако им кажеш за тези - и тях ще броят! На туй броене всички родители му викат възпитание. То също върви от хилядолетия, но парите са броени, щото с лопата са копани. Една копка - един грош. А този сребърник е по-инакъв - никъде не е регистриран, в никакви сметки няма да го намериш, в никаква банка не е слаган! Това са парите за каквото ти щукне. И то щуква. Те го будят. Получил съм ги от вуйчо си, станал съм вуйчо - дал съм ти ги. Ти като станеш вуйчо - ще ги предадеш по-нататък. Такъв е дългът на тези пари.

Мисля ги дълго какви са тези пари. Може би това е онази първа пита мед, дето първият вуйчо е дал на племенника си. Някои казват, че докато има племенници има и дълг и светът не се разпада. А може би светът е вечен, защото всеки племенник ще стане вуйчо, а тази пара е изкупила вуйчовият грях. А както е добре известно, вуйчото, дори и да не е владика, няма грях, поне в отношение към племенника си.

090205
Ниво 3
Сладар