автор: jynx

- Студено ми е. -каза Жизел от кревата. -беше се завила с всички завивки които имаха но продължаваше да трепери.

- Трябваше да си запалиш огнището. -отвърна й Франсоа - Ей сега ще се стоплиш.
- Не можах да помръдна цял ден -оправда се Жизел
Докато палеше огъня Франсоа заразправя как е минал денят му в мината.
- Студено ми е. приплака за втори път Жизел след малко. Цялата се тресеше.
- Ей сегичка де, гори вече -мъжът и се ядоса че го прекъснаха, -За Пиер ти разправях....
Отчупи си хляб и извади малкото останало сирене от шкафа.
- Ти ще вечеряш ли, Жизел. - попита
- Не. Гърлото ме боли. Не мога нищо да вкуся.
- Настинала си. Ще се оправиш.
- Да, ще се оправя.
След вечеря Франсоа извади парчето дърво от което правеше лула и седна с гръб към жена си. Работи мълчаливо докато свещта не привърши. Лулата беше почти готова и той отбеляза с гордост:
- Хубава лула ще стане. Само да я пипна още една две вечери и е готова.
- Студено ми е. -каза отново Жизел докато мъжът и се събличаше.
- Е, сега вече ще те стопля. -каза Франсоа и легна до нея. Прегърна я и заспа почти веднага. Работата в мината много уморяваше.
Жизел остана будна и се загледа в тавана с горящи очи. Тресе се още близо час а после притихна.
Посред нощ Франсоа се събуди. От студ. Жизел го вледеняваше. Очите и го гледаха без да помръдват. Трябваха му няколко секунди докато осъзнае какво се е случило. Извика и скочи от кревата.
Сега той трепереше. Облече се на тъмно и излетя навън. Върна се чак призори с лекар и човек от полицията. Жизел лежеше както я беше оставил, наполовина отвита, с отворени очи в които Франсоа се страхуваше да погледне.
- Мъртва е -каза лекарят след малко и излезе.
- Мъртва е -потвърди полицаят и тръгна след него.
Франсоа остана сам с тялото. Извади от шкафа последното парче хляб и го напъха в джоба на палтото си. После излезе.