автор: Izabella

Къде са те?
Какви са?
И кои са?

А кой ги е измислил?
Срастанала съм с тях!
A всъщност
до безумие отричани,
преследват ни,
догонват ни
и се загнездват вътре в нас...
И до пределите си
се преливам и
отливам,
и се колебая
до нивото
и под него,
ала никога наполовина!
Тя, младостта нехаеше...
защото гледаше напред
направо към мечтите ни.
Границите...
създадени от другите
проклинани,
боготворени,
газени,
престъпвани по много начини,
заради начините
да граничиш със самият себе си,
със болката
на стъпка от желанието да умирам от любов
или отчаяна от любовта да плача.
От удоволствието
да отказвами а отричането
за усещането за смъртта.
Когато да ме имаш, означава-да ме нямаш.
Когато да те имам
означава-да те нямам.
И научавам границите си
на мойте правила,
в които някой, някога ме е предвидил.
И уча се от границите
на мълчанието
на отдаването
на страхa

Да се познавам..
да те познавам...
да ни има...