автор: tom

                         На Любов


Поезията
с теб ни запозна.
И чак след век
отново път
ни мина.
Животът
като крепостна стена
от нейните тръби
за миг се срина.

Какво,
какво се случва -
питаш -
с нас?
Макар че вероятно си разбрала -
един невероятен ренесанс,
за който даже
и не сме мечтали.

А болката - защо?
Защо и тя
ни следва -
питаш по-нататък.
Макар че всъщност знаеш:
любовта
е цяла половинка на тъгата.

Зае си вече мястото светът
и чувството
отново се пробуди.
Какво се случва,
скъпа,
всеки път?
Едно
          обикновено
                              старо чудо.

Виж най-обикновените неща.
Нещата, без които
няма нищо.
Аз пак обичам твоята душа,
а в тялото
съм влюбен.
И ги искам.