автор: rajsun

Стихчето подарявам на Marta. Морето - на всички...
* * *
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска
и съответно се клати.

Картината ясна. Нещата от прости по прости.
Морето е вечно, а ние сме тука по график,
по навик.
Ще поблъска в съня ми,
ще му дойда 2-3 пъти на гости
и всичко ще се забрави.

Трябва да тръгвам.
А имах за гледане, имах за питане още:
хубави къщи, очите на старците влажни,
хищната плът, пияната музика нощем,
чистачките сутрин по плажа...

Трябва да тръгвам.
Люспа от мида в съня ми полепнала - стига.
И - за да не сбъркам посоката! -
една звезда като фар ми намига -
най от високото! -
там, където умът не достига.