автор: Mojsei

На Ева

Някак полека, но трайно
съградихме интимния миг,
който удържаме тайно
в напиращ и търсещ се вик.

В тази реалност сме двама,
пазим я тук и сега -
миг, съградил съм с дама,
сляла се в дух и в снага.

В тъждество от въздишки и воля
двамата с теб сме едно,
за да повтаряме очаровани:"Моля,
да не остава сърцето само!"

Тука е нашата ласка -
откровена, но само добра,
а светът нека си кряска:
сърчицето ти мила, добре ме разбра.

Тука бушуват пожари,
утоляващи двоен копнеж
и в техните огнени дари
правим желания ведър летеж.

Тука е нашият трепет -
нежен в свойта невинност:
дързък, достигащ до шемет,
всеотдаен и мил до наивност.

Тука се раждат желани милувки
в съградена взаимно любов,
казваща в страстни целувки
кой на какво е готов.