автор: dafna

От живота си изминах половината,
за да те срещна :
горд и светъл,
странен и безкраен.
В средата на реката тъмна
облак златен
засия след тебе.
Като прах от него
можех да съм по-щастлива...
Но ... останах жива,
а страхът бе само стара
крокодилска кожа.
Тъмни са очите на победата
и те загубих,
сред реката,
мътната.
Смъртта ми маха от въртопите
да тръгна да те диря...
Но - останах жива.
Сред реката.
Неизмислена
и победима.