автор: Kateto

Ти знаеш ли как тишината шуми,
Затваряш очи - уж е тихо,
а чуваш часовника как бавно върви,
и времето сякаш те вика,

как огънят в печката те гали - смутен
ти се взираш да видиш ръката,
но това е милувката на вълшебния ден,
на топлия вятър, на листата в гората…

И пак се напрягаш, затваряш очи,
и искаш сънят да се сбъдне,
но чуваш как тишината пращи
и просъсква нажежена, ще гръмне,

и улавяш последния лъч светлина,
извиваш го нежно, като цигулка
и свириш полека, безмълвно в нощта,
поседнал на твоята слънчева люлка…

Тогава разбираш, че не само ти -
че и друг в тишината си пее,
и душата му плахо към тебе лети,
и те намира, и се люлеете…

Остави денят да връхлети изтощен
от любов, от мечти… И запей,
спри часовника, времето спри
и живей, и живей, и живей…