автор: Kateto

Когато си сам, и уплашен, и паднал на дъното,
когато си слаб, уморен и мъртъв почти,
когато страхът те е сграбчил за гърлото,
и нямаш звезди, и любов, и мечти,

не умирай, момчето ми, защото е жалко
да се предадеш на живота, ей така - без борба,
почакай да свърши нощта и по малко
стани, и върви и стигни до врата.

Там някой, пак сам и уплашен, потиснат,
ще ти отвори и ще ти каже: Здравей, и ела!
И двамата ще си спомните за старите истини,
за кръв и за страст, за лъжа и за самота….

И ще плачете двамата, кърваво, дълго,
ще попивате сълзите, ще се любите, знам,
и ще станете, ще тръгнете и ще стигнете хълма,
и Бог ще ви води по пътя дотам.