Целувам чЕлото на арката небесна,
а хоризонта,
пълен с обич се разтваря...
С очи еленови,
нощта е тъй прекрасна
и с топли багри, мисълта ни заговаря!
Присвили устните си в бялото на зимата
милувка в слово сме,
което ... ще ни сгрява!
От думи,
сътворени сме чрез римата
на стих ... във който любовта остава!
До меден цвят при пълнолуние луната
разлива
изворните си лъчи над нас...
Невидими са
стъпките ни по земята,
но се намираме, дори и без компас!