 |  Парите ти оставям настрана.
От тях не искам нищо да ти взема.
Ни от потта им, нито от страха,
с които си платил, за да ги вземеш.
От къщата, която си градил,
не искам даже сянка за закрила.
Единствен ти стопанинът си бил,
а аз дойдох и вече си отивам.
От всичките приятелства дори
аз няма да си взема подаяние.
Те бяха твои, моите ги изгори
нехайната ми липса на внимание.
И все заради теб. На вересия пих,
живота си изпих като бутилка вино.
Ако си бях самата аз, навярно бих
била незначеща, но още да се имам.
И името не искам, твоето вземи,
за моето ще поразровя на тавана
или в забравени от щастие земи.
Aко е живо, то до мене да застане.
И нищо повече. Със шепичка багаж:
мечтите, чувствата и старите ми дрехи.
Животът ми, нехайно скалъпен колаж,
във който другите не ме приеха.
От днес съм чайка под самотното небе.
Студеното, но точно то ще ме завива.
Тръгвам след порасналото в мен дете.
А пък жената, вярната ти, си отива.
Публикувано от BlackCat на 06.02.2005 @ 17:04:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 22
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Раздяла" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Раздяла
от roza1 на 06.02.2005 @ 17:24:13
(Профил | Изпрати бележка) | И все заради теб. На вересия пих,
живота си изпих като бутилка вино.
Не искам да ти повярвам този път!
|
Re: Раздяла
от Meiia на 06.02.2005 @ 17:28:36
(Профил | Изпрати бележка) | | :)) разбирам те....то не е за поздрав....:))) |
]
Re: Раздяла
от roza1 на 06.02.2005 @ 17:37:37
(Профил | Изпрати бележка) | За 5-ца е!:)
Стана ми тъжно.В един от редовете открих себе си...може би за това.
В твоята раздяла има доза примирение,което трудно преглъщам.
|
]
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:17:32
(Профил | Изпрати бележка) | Знам,знам:) примирението е в повече,затова казвам,че То не заслужава да бъде насърчавано:))
Разбрах те:)
А мислиш ли,че винаги,когато жената е обичаща и желае да бъде себе си,да е вярна на природата си,на нежността си,тогава е...примирена.Толкова сила има скрита в нея,колкото е любовта и,че няма да и позволи да се разпилее напразно...Все ще е в любов,а то е всичко.
Открий се и в полета на чайка:)) |
]
Re: Раздяла
от Dimi на 06.02.2005 @ 17:26:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Много лично, много силно и докосващо е, Мея. Спря ми дъхът. |
Re: Раздяла
от Meiia на 06.02.2005 @ 17:30:09
(Профил | Изпрати бележка) | Реална или не,раздялата си е раздяла...с част от себе си...поне.Дано е за добро.
|
]
Re: Раздяла
от Marta (marta@all.bg) на 06.02.2005 @ 17:37:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Чайка.
Много е красива думата, винаги съм я харесвала.
Няма да ти е лесно, но полетът си е само твой.
Хубав стих, Мея, тези твои изстрадани, носени в утробата и изплакали стихове са голямата част от багажа ти ;). Много са ти хубави дечицата :) |
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:22:24
(Профил | Изпрати бележка) | :)) Представих си самотна чайка над самотен студен плаж и аз окъсана и боса,и рой полугладни дечица след мен:))) Няма общо,но...:) като се замисля,идват едни такива моменти в живота,в които,колкото и каквото и да сме градили,се усещаме скитници.
Все искаме да сме като птиците.... |
]
Re: Раздяла
от Merian на 06.02.2005 @ 17:51:30
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | има ли нещо, от което да не можеш да направиш поезия..... да опоетизираш така раздялата ознавача сила за мен....и осъзнато решение....
Самотно може да е небето....но бъди Чайка...
|
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:33:01
(Профил | Изпрати бележка) | Да,стиховете са част от осъзнаването на всичко случващо се.След това решенията идват някак естествено...Сама знаеш,има емоции,случки,реални или подсказани,които приковават вниманието ни и оживяват в нас.Сякаш самите те намират своя словесен израз.
Чайката...да,бих я асоциирала с жената,която би приела самотата,защото знае какво иска или поне вече знае какво не иска. |
]
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:35:42
(Профил | Изпрати бележка) | Звучи трогателно:)
благодаря ти.... |
]
Re: Раздяла
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 06.02.2005 @ 18:00:39
(Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли,докато го четях се сетих за едно много хубаво стихче..там се казваше-"вземи си и крилата за летене,без тях изглеждаш толкоз неестествено....'
но сега като чета написаното от теб,аз бих казала,-
Вземи си и безкарайната тъга
по нещо недостигнато, бленувано
без образ , но със строги правила.
Да,време е със мен да се сбогуваш!
|
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:38:36
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря,че ми казваш тези неща,вместо ....някого....
а без крилата за полет наистина все изглеждаме неестествено....
С колко неща постоянно се налага да се сбогуваме..... |
]
Re: Раздяла
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 06.02.2005 @ 19:54:24
(Профил | Изпрати бележка) | Силно и откровено
на един дъх се чете ... сякаш цял един живот е побран тук, а и бутилката с вино - изпито е ...
С поздрав Мея...
понякога малко неща зависят от нас... |
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:40:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Да,духът в бутилката....все идва времето да излезе и да ни изпълни поне едно желание-да сме свободни:) |
]
Re: Раздяла
от ru (rumy_pet@yahoo.com) на 06.02.2005 @ 20:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | | 5-ца! Споделям чувството и болката... Красиви са чувствата ти, дори в раздялата. Желая красив полет, под (може би не толкова) самотното небе! |
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:43:33
(Профил | Изпрати бележка) | Да,небето може би не е толкова самотно,колкото изглежда...
Благодаря ти! |
]
Re: Раздяла
от ruslina на 07.02.2005 @ 01:33:57
(Профил | Изпрати бележка) | С един замах и без да се обръщаш! Жестоко, Мейа!
Всъщност....точно така си тръгвам и аз...може би за това ме прикова стихът ти..
И ми спомни един куплет от стих на Емил Симеонов:
"Кому не се е случвало - делба като делба -
пространства даде и отне предмети.
Като по знак по-силен от съдба -
опразни, но освободи ръцете!"
|
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:46:19
(Профил | Изпрати бележка) | Новите пространства изглеждат празни,но,всъщност,са пълни с възможности...
!удесно четиристишие.Чудесно е и това,че си усещала всичко това в цялата му сила. |
]
Re: Раздяла
от Ray (bdoych@abv.bg) на 07.02.2005 @ 09:13:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Връщането към себе си - никога не е късно - и тъкмо от там извира истинската любов. Бъди Чайка! :) |
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:48:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Много точно си го казала...там в нас е изворът и не бива да го забравяме. |
]
Re: Раздяла
от rainy на 07.02.2005 @ 11:24:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А пък жената, вярната ти, си отива.
-----------------------------------------
Дойдох сама, сама и ще си ида.
Въпросите оставям зад гърба,
а и късно е сега да се попиташ
дали и кой изобщо имаше вина.
Хайде, нека да поседнем преди път
и се опитаме да позабравим старите болежки.
По неравния, преминат калдъръм
имаше и красота, и много, много грешки.
Знаеш ли в момента кое е най-жестокото?
Не чувствам нищо, просто ми е безразлично...
Казваш да го премълча? И да предпочитаме
химерата, лъжата. Стига толкова, ако се замислиш.
Поглеждам с тихо нетърпение багажа:
Няма да ми натежи -
за себе си така и не отделях, докато раздавах всичко.
Приятелите липсват, кариерата е минало,
а които аз обичам, реално не ме искат.
Тогава... какво ли всъщност ми остана?
Надежда някаква,
окъсана, и упорита, и наивно оцеляла.
И чувство лично, дълбоко съхранено, пазено.
И... стотинки жълти за една цигара.
Считам, че е крайно време да потърся време и за мене.
Знам, знам! Да се върна е разумно, и действително най-лесно,
но и ти самият имаш право на любов, а не на заместител.
Моля те, не искам да ме спираш, защото... така наистина е честно.
P.S. Не издържах и ти оставям импровизиран “отговор” на прекрасния ти стих, за който те поздравявам!
|
Re: Раздяла
от Meiia на 07.02.2005 @ 13:58:41
(Профил | Изпрати бележка) | имаше и красота, и много, много грешки.
Стига толкова, ако се замислиш.
Тогава... какво ли всъщност ми остана?Надежда някаква,
окъсана, и упорита, и наивно оцеляла.
И чувство лично, дълбоко съхранено, пазено.
И... стотинки жълти за една цигара.
-------------------------------------------------------
Отделих за себе си ключови стихове.Усетила си детайли,неща,които аз дори не съм се осмелила да кажа.
Отзивът ти е спонтанен и това го прави толкова точен,искрен и близък до онази мен в това ми стихотворение, а и не само...Благодаря ти.
|
]
Re: Раздяла
от beche на 08.02.2005 @ 00:01:26
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам решение в този стих
и следваш вече своя път
независимо дали с него или без него.
Важно е, че си наясно със себе си.
Много съдържателен стих! Поздрави |
Re: Раздяла
от Meiia на 08.02.2005 @ 12:00:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Да сме верни на себе си,да,това е достатъчно,за да откриваме нови пътища...дори и всред пепелищата. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 3
Всичко: 807
Онлайн сега:
