Отново ден. Отново теб те няма.
И мисълта ми пак изчезва надалеч...
Върни се, скитнице - душата ми е яма,
а ти нареждаш все досадна реч...
Прозорецът отново е отворен -
поглъща ядно всеки хорски шум.
Дали и ти ще ме превърнеш в спомен,
за да остана само пепел в твоя ум...
Ръката ми намества очилата.
Все празна е... и все протегната напред.
Ех, ти живот - играеш със сърцата,
докато ги превърнеш в бучки лед...
И тази нощ ще бъде много дълга.
Ела в съня ми... Моля те... Ела...
Ще те прегърна и ще прокълна деня,
дошъл, за да откъсне две тела...