На Любов Динчева
Благодарен съм на съдбата,
че не слушках живота.
Инак щях ли да патя,
без да ритам кросното?
Всичко, което губя,
тъпкано ми се връща,
за да потъна влюбено
в истинската му същност.
Може друг
от тъгата
да извлече и полза;
няма да жъна гратис,
без да посея болка.
Глупаво е живота
да обвиня за всичко,
щом е у мен кълбото
и сам развивам
нишката.
Няма любов без минало,
вяра - без изпитания,
истина - без причина
и висина - без ангели.
Щом съм разсичал възли,
мога да вържа и нов.
Няма съдба без дързост.
И живот - без Любов.