автор: Rumir

Стрехи и зид варосан, и дълъг сенчест двор
на веселата кръчма с табелката "Сполука"

Пол Верлен

Кръчмарко проклета, налей ми поредното
Чашата празна с пръсти държа.
Изобщо не казвай че за мене е вредно
защото това е голяма лъжа.

Голяма лъжа е живота ни сложен,
Който ни пие бавно. Добре -
защо тогава му се нагаждаме
щом гълта ни бавно, и то без мезе.

Кръчмарко, красива, ти бързаш навярно
прибираш ми каната с нервни ръце.
Главата си тръскам и те гледам коварно,
за стола съм вързан с дебело въже.

Лъскав тромпет окачен на стената,
с напукани устни и в стара тъга
по бурните нощи и вино пролято
с укор ме гледа през бистра мъгла.

Не мога да мръдна а искам да свиря
Да пея аз искам и да троша,
дали ще оставя в сърцето си диря,
отсервирай ми ножа, запали ми свеща.

Кръчмарко сърдита, виж ми очите
Помътнели навярно от дълъг запой.
Салфетки не искам но ще те попитам,
Вали ли навънка. Дали е порой?

Кръчмарко, любима, хайде последно,
побързай, твойто такси отвънка ще спре.
Тебе те чакат - за мене е време
гневно да чакам поредния ден.

Тук ли си. Махай се. Аз ще остана..
Ето ти сметката, ти я вземи.
Ресто не искам, но дай ми в замяна
малко несбъднати млади мечти.