автор: dafna

На С.Г.


Ще те видя ли отново, любов?
Не в очите на мъж,
не в гласа на дете,
не във жълтия плач на дървото,
не във божиите равнини на небето,
не във тънката бяла река
                                към отвъдното?

Ще оживея ли пак, любов,
от раните на всяко твое творение?

Душата ми жадно мълчи
                            сред глухота.
Само необяснимо се влюбвам
в този свят повече.