автор: fragile

Когато с устни каменни
раздялата зове за помощ,
непримирена самотата
тихо стене в ъгъла -
прииждат спомените
в тъмната ми стая
неповикани
и лекичко проскърцват
стъпките им сякаш.
Не плачат те
и нищичко не искат,
но защо ли - на мислите ми
броеницата се къса,
та в неподвластен ред
търкулват се в душата,
удавят храбростта ми -
за пред света усърдно изкована -
и я превръщат
във ненужна шпага,
набола на върха си поражение.