Високият праг на усещана
болка не говори за безчувственост,
но да бъде подтискана-колко,
защо и кога, напомня може би
борбеност...
Макар че болката е изпитание
за силата на божественото
в нас, кой би я предпочел,
кой би я търсил умишлено
от вас.
Причинявайки болка-
също страдаме волно или не,
предизвиканата мъка
кара душата да линее.
Болката е понякога катарзис,
необходима за самото ''лечение'',
попадайки в нейния
апокалипсис, изпитваме
най-човешко вълнение.
Когато сърцето боли,
наранено и не очаква
нищо добро, нали
все пак излиза от болката,
макар понякога и променено.
Болката от любов,
разголваща сърцето,
напомняща дори за гроб,
за смърт и още нещо..
изпитвана от всеки,
макар и различна,
повтаря се навеки...