автор: new-born

Златиста пепел от лицето му свлича се,
с бледи треперещи устни
името и почва да мълви,
а левият му крак безпомощно кърви.
Косите на безброй малки частици разграждат се,
тялото му започва да капе,
изписва името и нежно
в него вгражда своето щастие.
Очите вече свои светове приютяват,
едното тръгва към небето,
другото-надолу,
присъствието и искат да намерят.
......................И нищо не остана,
нищо не остана вече.
Надеждата като плътта му през себе си изтече................