автор: rajsun

Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.

Живот се казва. Стар сюжет,
и образи, и слово.
И толкова народ я чел,
и пак е като нова.

И аз прелиствам. Бре, къде
е таз глава за Рая?
Не знам.
Но хубавото е,
че вече съм към края.